Списъкът, който помни предишното извикване
Стойностите по подразбиране на аргументите се създават при дефинирането на функцията. Променим списък може да се използва повторно от следващо извикване.
1def add_item(item, items=[]):2 items.append(item)3 return items45print(add_item("чай"))6print(add_item("кафе"))Виж поправения пример
1def add_item(item, items=None):2 if items is None:3 items = []4 items.append(item)5 return items67print(add_item("чай")) # ["чай"]8print(add_item("кафе")) # ["кафе"]Раздели дефиниране и извикване
Изразът [] в първата версия се оценява при създаването на функцията. Той не е обещание за нов списък при всяко извикване. append променя същия обект, към който сочи аргументът по подразбиране.
Използвай ясен сигнал за липса
None служи като сигнал, че не е подаден списък. Проверяваме с is None. Ако използваш if not items, подаденият от извикващия празен списък също ще бъде заменен, което може да наруши намерението му.
Уточни какво става с подаден списък
Поправената функция продължава да променя изрично подадения items. Това е част от нейния договор. Ако искаш винаги нов резултат, направи копие и документирай различното поведение.
Провери и тези случаи
| Вход | Очакване | Причина |
|---|---|---|
| add_item("чай") | ["чай"] | Създава се нов вътрешен списък. |
| След това add_item("кафе") | ["кафе"] | Предишното извикване не се запомня. |
| add_item("чай", ["вода"]) | ["вода", "чай"] | Използва се изрично подаденият списък. |
За по-подробна справка: Аргументи по подразбиране в Python. Примерът и българският разбор са подготвени за Код Посока.