Списъкът, който помни предишното извикване

Стойностите по подразбиране на аргументите се създават при дефинирането на функцията. Променим списък може да се използва повторно от следващо извикване.

Прочети примераPython / учебна задача
def add_item(item, items=[]):    items.append(item)    return itemsprint(add_item("чай"))print(add_item("кафе"))
Коя начална стойност позволява нов списък за всяко извикване без подаден items?
Виж поправения пример
def add_item(item, items=None):    if items is None:        items = []    items.append(item)    return itemsprint(add_item("чай"))   # ["чай"]print(add_item("кафе"))  # ["кафе"]

Раздели дефиниране и извикване

Изразът [] в първата версия се оценява при създаването на функцията. Той не е обещание за нов списък при всяко извикване. append променя същия обект, към който сочи аргументът по подразбиране.

Използвай ясен сигнал за липса

None служи като сигнал, че не е подаден списък. Проверяваме с is None. Ако използваш if not items, подаденият от извикващия празен списък също ще бъде заменен, което може да наруши намерението му.

Уточни какво става с подаден списък

Поправената функция продължава да променя изрично подадения items. Това е част от нейния договор. Ако искаш винаги нов резултат, направи копие и документирай различното поведение.

Провери и тези случаи

ВходОчакванеПричина
add_item("чай")["чай"]Създава се нов вътрешен списък.
След това add_item("кафе")["кафе"]Предишното извикване не се запомня.
add_item("чай", ["вода"])["вода", "чай"]Използва се изрично подаденият списък.

За по-подробна справка: Аргументи по подразбиране в Python. Примерът и българският разбор са подготвени за Код Посока.

Обратно към задачите