Първо напиши очаквания резултат
Ако пуснеш кода и едва после решиш, че резултатът изглежда разумен, лесно приемаш собствената си грешка. Напиши входа и очаквания изход предварително. Например sum([4, 6]) трябва да върне 10, а sum([]) трябва да върне 0.
Обикновеният случай обяснява целта
Избери малък вход с различни стойности. Два еднакви елемента често прикриват пропусната итерация или объркан ред. При списък от цени [12, 8, 5] можеш да проследиш всеки междинен сбор без калкулатор.
Празният случай показва началото
Празният списък не е просто крайност. Той показва какво става, когато цикълът не се изпълни нито веднъж. Така можеш да откриеш return на грешно място или променлива, която получава стойност само вътре в цикъла.
1function sum(values) {2 let result = 0;3 for (const value of values) result += value;4 return result;5}67console.assert(sum([4, 6]) === 10, "Два елемента");8console.assert(sum([]) === 0, "Празен масив");9console.assert(sum([7]) === 7, "Един елемент");console.assert показва съобщение при невярно условие. Това е учебна проверка, а не заместител на целия процес по тестване на приложение.
Границата проверява условието
Ако правило започва от 18, провери 17, 18 и 19. Ако работиш с индекси, провери първия и последния валиден индекс. Стойността точно на границата помага да разграничиш < от <= и > от >=.
Провери и страничния ефект
Резултатът може да е верен, а входът вече да е променен. При подреждане на копие провери както подредения масив, така и оригинала. При функция с аргумент по подразбиране извикай функцията два пъти, за да видиш дали състоянието се споделя.
Превърни проверката в навик
Съхрани кратките случаи до примера. Когато го промениш, изпълни ги отново. Това не доказва всички възможни входове, но създава ясна отправна точка и показва кое поведение искаш да запазиш.
За по-подробна справка: console.assert() в MDN. Примерът и българският разбор са подготвени за Код Посока.